Описание
Клифърд Доналд Саймък | |
Националност: американец | |
Роден: | 3 август 1904 г. |
Милвил (Уисконсин), Съединени американски щати | |
Починал: | 25 април 1988 г. (на 83 г.) |
Минеаполис, Съединени американски щати | |
Професия: | писател |
Семейство: |
|
Брак(ове): | 1:Агнес Кюхенберг деца: Скот, Шели |
Писател: |
|
Творчески период: | 1931 г. – 1986 г. |
Жанр(ове): | научна фантастика, фентъзи |
Известен с: | „Градът“ |
Награди: | Хюго, Небюла |
Повлиян от: | Хърбърт Уелс |
Библиография
Година | Заглавие в оригинал | Заглавие на български | Издания на български | |
---|---|---|---|---|
1935 | The Creator | |||
1950 | Cosmic Engineers | |||
1951 | Empire | |||
1951 | Time and Again | Отново и отново | 1988 – Издателство: „Георги Бакалов“. Превод: Петър Кадийски.[1] | |
1952 | City | Градът | 1982 – Издателство: „Георги Бакалов“. Превод: Лидия Цекова-Маринова.[2] 1999 – Издателство: „Мириам Паблишинг“. Превод: Иванка Мечкова.[3] |
|
1953 | Ring Around the Sun | Паралелни светове | 1993 – Издателство: „Сталкер-1993“. Превод: Валентин Попов.[4] | |
1961 | Time is the Simplest Thing | Времето е най-простото нещо | 1993 – Издателство: „Бард“. Превод: Евгени Орлов.[5] | |
1961 | The Trouble With Tycho | |||
1962 | They Walked Like Men | Те вървяха като хора | 1993 – Издателство: „Плеяда“. Превод: Любомир Николов.[6] | |
1963 | Way Station | Междинна станция | 1992 – Издателство: „Галактика“. Превод: Саркис Асланян.[7] | |
1965 | All Flesh Is Grass | Всичко живо е трева | 1975 – Издателство: „Народна култура“. Превод: Жечка Георгиева, Радка Лафчиева.[8] 1992 – Издателство: „GS Publishing Group“, „M.-L Publishing House“.[9] 1998 – Издателство: „Бард“. Превод: Жечка Георгиева, Радка Лафчиева.[10] |
|
1967 | Why Call them Back From Heaven? | Заложници в рая | 1993 – Издателство: „Полюси“. Превод: Цветан Радулов.[11] | |
1967 | The Werewolf Principle | Върколак | 1996 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров.[12] | |
1968 | The Goblin Reservation | Резерватът на таласъмите | 1982 – Издателство: „Отечество“. Превод: Живка Рудинска.[13] 1985 – Издателство: „Отечество“. Превод: Живка Рудинска.[14] 1998 – Издателство: „Бард“. Превод: Живка Рудинска.[15] |
|
1970 | Out of Their Minds | Рожби на разума | 1995 – Издателство: „Орфия“, „Камея“. Превод: Емануел Икономов, Сийка Петрова.[16] | |
1971 | Destiny Doll | Куклата на съдбата | 1993 – Издателство: „Плеяда“. Превод: Боян Николаев.[17] | |
1972 | A Choice of Gods | Избор на богове | 1998 – Издателство: „Бард“. Превод: Момчил Райчевски.[18] | |
1973 | Cemetery World | Гробищен свят | 1979 – Издателство: „Георги Бакалов“. Превод: Михаил Грънчаров.[19] 1999 – Издателство: „Бард“. Превод: Михаил Грънчаров.[20] |
|
1974 | Our Children’s Children | Децата на нашите деца | 1998 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров.[21] | |
1975 | Enchanted Pilgrimage | Омагьосано странство | 1994 – Издателство: „Плеяда“. Превод: Маргарита Браткова.[22] | |
1976 | Shakespeare’s Planet | Планетата на Шекспир | 1990 – Издателство: „Отечество“. Превод: Емануел Икономов.[23] | |
1977 | A Heritage of Stars | |||
1978 | The Fellowship of the Talisman | Братството на талисмана | 1993 – Издателство: „Бард“. Превод: Радослав Христов.[24] | |
1978 | Mastodonia | Котешко лице | 1996 – Издателство: „Бард“. Превод: Георги Стоянов.[25] | |
1980 | The Visitors | Посетителите | 1995 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров.[26] | |
1981 | Project Pope | Проектът | 1997 – Издателство: „Бард“. Превод: Здравка Евтимова.[27] | |
1982 | Where the Evil Dwells | Царството на злото | 1996 – Издателство: „Бард“. Превод: Георги Стоянов.[28] | |
1982 | Special Deliverance | Търсачи на светове | 1993 – Издателство: „Плеяда“. Превод: Симеон Николов.[29] | |
1986 | Highway of Eternity | Магистрала на вечността | 1993 – Издателство: „Бард“. Превод: Александър Жеков.[30] |
Сборници
- "Странници във вселената" – Съдържание: "Target Generation", "Мираж", "Плацдармът" (познат и като "Повече няма да се прибереш"), "Отговорите", "Ретроградна еволюция", "Оградата" и "Шоу със сенки" (издаден 1956; съдържанието е изменяно през 1957 и 1958; изданието с меки корици съдържа 7 от общо 11-те раказа)
- "Творбите на Клифърд Саймък" (1960)
- "Чужденци за съседи" (1961; Британското издание на "Творбите на Кливърд Саймък")
- "Всички капани за Земята и други истории" – Съдържание: "Всички капани на Земята", "Лека нощ Господин Джеймс", "Мъртъв", "Седящите", "Разсрочено плащане" и "Условия за назначаване" (1962; съдържанието е променено през 1963)
- "Други творби на Клифърд Саймък" – Съдържание: "Прашната зебра", "Тайнственият мистър Стийн", "Намирането на татко", "Походът на идиотите", "Смъртна присъда" и "Зеления палец" (1962)
- "Нощта на Пудли" (1964 – Британското издазние на "Всички капани на Земята и други истории")
- "Светове без край" – Съдържание: "Светове без край", "Космическия Ван Гог" и "Пълен Цикъл" (1964)
- "Най-добрите научно-фантастични разкази на Клифърд Саймък" (1967)
- "Толкова ясно видение" – Съдържание: "Златните буболечки", "Leg. Forst.", "Толкова ясно видение" и "Галактически сандък" (1968)
- "Най-доброто от Клифърд Д. Саймък" – Съдържание: "1939: Лудост от Марс", "1940: Чистачка за слънчеви петна", "1958: Седящите", "Топче самота", "1960: Последните джентълмени", "1961: Лекарство – пушка", "1963: Ден на примирие", "1965: Малък елен", "1970: Нещото в камъка" и "1971: Есенната земя" (1977)
- "Престрелка: Най-добрите научно-фантастични разкази на Клифърд Д. Саймък" – Съдържание: "Сгушено място", "Дезертьорство", "Престрелка", "Лека нощ Господин Джеймс", "Седящите", "Големия преден двор", "Всички капани на Земята", "Нещото в камъка", "Есенната земя" и "Духът на модел Т" (1977)
- "Брат и други истории" (1986)
- "Снимката от маратона и други истории" (1986)
- "Вън от планетата" – "Хангар за строителна техника", "Човекоядци", "Наблюдателят", "Светът, който не може да бъде", "Театърът на сенките" и "Мираж" (1989)
- "Есенната земя и други истории" (1990)
- "Имигрант и други истории" (1991)
- "Творецът и други истории" (1993)
- "През рекичката, през гората: Най-добрите разкази на Клифърд Саймък" (1996)
- "Цивилизационната игра и други истории" (1997)
Не-фантастични
- "Слънчевата систена: Нашия нов преден двор" (1962)
- "Трилобайт, динозавър и човек: Историята на Земята" (1965)
- "Чудо и слава: Историята на вселената" (1969)
- "Праисторически човек: Историята на човешкия възход към цивилизация" (1971)
Редактирани книги
- "От атомите до безкрайността: Прочит на модерната наука" (1965)
- "Походът на науката" (1971)
- "Исторя на наградите Небюла №6" (1971)
- "Най-доброто от Астоундинг" (1978)
Филмови адаптации
- "Лека нощ Господин Джеймс" е адаптирана под заглавието "Двойникът" за сериала "До краен предел" през 1964 г. Саймък коментира, че това е "порочна история – толкова порочна, че е единствената ми история адаптирана за телевизията".
Награди
Спечелени
- 1953 – Международна награда за фентъзи за най-добра фантастична книга – "Градът"
- 1959 – Награда Хюго за най-добра повест – "Големият преден двор"
- 1964 – Награда Хюго за най-добър роман – "Междинна станция"
- 1973 – Въведен в Залата на славата на Фърст Фендом
- 1976 – Мемориална награда Гранд Мастър на името на Деймън Найт
- 1978 – Награда Юпитер за най-добър роман – "Наследството на звездите"
- 1981 – Награда Небюла за най-добър разказ – "Пещерата на танцуващите елени "
- 1981 – Награда Хюго за най-добър разказ – "Пещерата на танцуващите елени "
- 1981 – Награда Локус за най-добър разказ – "Пещерата на танцуващите елени "
- 1988 – Награда Брам Стокър за цялостен принос
Номинации
- 1962 – за награда Хюго за най-добър роман – "Времето е най-простото нещо"
- 1965 – за Награда Небюла за най-добър роман – "Всичко живо е трева"
- 1965 – за награда Небюла за най-добър разказ – "През рекичката, през гората"
- 1969 – за награда Хюго за най-добър роман – "Резерватът на таласъмите"
- 1970 – за награда Небюла за най-добра повест – "Нещото в камъка"
- 1971 – за награда Хюго за най-добра повест – "Нещото в камъка"
- 1972 – за награда Хюго за най-добър разказ – "Есенната земя"
- 1973 – за награда Хюго за най-добър роман – "Изборът на богове"
- 1974 – за награда Хюго за най-добър разказ – "Хангар за строителна техника"
- 1982 – за награда Хюго за най-добър роман – "Проект "Папа""